ТЕКСТ

Знам че нейде далеко от мен чакаш ти в постеля мека,
будиш се и търсиш мен, моя първа, единствена.
Помня казва сбогом, върви си, в онзи ден спомен остана,
беше ти единствен стих, твоят разказ бях нали.(x2)

Припев:
Страх ме да те питам, искаш ли ме ти?
Един човек умира в лъжи.
Страх ме да те гледам в твоите очи,
една жена виновна за това.

Помня казва сбогом, върви си, в онзи ден спомен остана,
беше ти единствен стих, твоят разказ бях нали.(x2)

Припев:

“Спомен остана, беше ти единствен стих, твоят разказ бях нали,
а сега страх ме е да те питам, страх ме е да погледам в твоите очи.
Един човек умира в лъжи, ти жена виновна за това.”

Припев:(x2)

Ти жена виновна за това.