ТЕКСТ

“Когато Господ ходил по Земята, като обикновен старик,
била му всяка работа позната и чувал всеки смях и стонен вик.
Подавал Господ всеки му ръка, съвети давал и на доброто се нядявал,
но хората не поумнявали, не разбирали какво е то доброто, какво е злото.
И Господ бил се уморил, отчаял се и се решил да се оттегли в небесата,
загубил всякаква представа за туй което на Земята ставало.
В забрава човечеството все надолу, а все по-тежко изпадало,
човечеството се обезверило, така безбожието се родило.”

Вървя бездомен в сняг студен,
крещи душата в черен ден и в мрачен ден съм сломен.
Не спира никой тук пред мен,
да се усмихне вдъхновен, за да разкажа аз смирен.

Припев:
Че пътя земен ми е кратък и назаем,
че съм и бесен тук на всички вас.
И към планета неоткрита тръгвам аз,
където никой се не връща от там.

Вървя и търся сватбен ден,
душа да любя, люби ме, тя душа да носи на елен.
Не спира никой тук пред мен,
да се усмихне вдъхновен, за да разкажа аз смирен.

Припев:(x2)