ТЕКСТ

Не, не съм тъжен, нито пък унил,
с тебе пак се лъжем кой какъв е бил.
Дадох си душата, ти я нарани,
спомени, спомени, тровиш ли ги ти.
Спомени, спомени, ще бликнат пак сълзи.

Припев:
И докога, докога пълно е с тъга,
аз в маза поживях, младост пропилях.
Винаги си била, май че си била,
защо си отиде преди да си дошла.(x2)

Щеше тъй живота да си продължи,
но издуха вятъра твоите лъжи.
Дадох си душата, ти я нарани,
спомени, спомени, тровиш ли ги ти.
Спомени, спомени, ще бликнат пак сълзи.

Припев:

Като вятър в света и вода в река,
свършва се животът ми и никаква следа.
Дадох си душата, ти я нарани,
спомени, спомени, тровиш ли ги ти.
Спомени, спомени, ще бликнат пак сълзи.

Припев: