ТЕКСТ

Ивано, мъри Иванке, Иванке, първо венчило,
нали ти любе заръчах, заръчах още повторих.

Кога са от нива завръщам, да излезеш да ма посрещнеш,
да види мало и голямо, да види, да ми завиди.

Да кажат любе хората: “Блазе на този Димитър,
много се ерген находи, ала взе булче хубаво.”

Лице ѝ като трендафил, снага ѝ тънка топола,
очи ѝ черни череши, зъби ѝ бели бисери.