ТЕКСТ

Здравей, звъня ти приятелко,
пак с нова някаква хванах го.
Все ти го отнасяш - нали?
Щом той ми напълни очите с сълзи.
Вчера неволно ги видях,
как не припаднах - не разбрах.
На твоето рамо ли пак “глупак” ще го наричам.

Припев:
Хванах ги - мразя ги,
казвам ти: “Ще ги убия”!
Влюбени до уши,
как кажи да не умират?!
Хванах ги - мразят ги,
казвам ти: “Дано са доволни”.
От мъже се пази, приятелко - наивните плащат си.

Здравей, звъня ти приятелко,
все твоето рамо отнася го.
Какво той в нея видя?
Нещастница - живота ми срина.
Само, че казвам си сега: “Щастлива с него не съм била”.
На нея си давам реда, любовта - нека всичко има.

Припев:
Хванах ги - мразя ги,
казвам ти: “Ще ги убия”!
Влюбени до уши,
как кажи да не умират?!
Хванах ги - мразят ги,
казвам ти: “Дано са доволни”.
От мъже се пази, приятелко - наивните плащат си.

Ей, ей, все ти го отнасяш.
Вчера неволно ги видях,
как не припаднах - не разбрах.
На твоето рамо ли пак,
на твоето рамо ли пак,
“глупак, глупак” ще му викам пак.

Припев:
Хванах ги - мразя ги,
казвам ти: “Ще ги убия”!
Влюбени до уши,
как кажи да не умират?!
Хванах ги - мразят ги,
казвам ти: “Дано са доволни”.
Той и тя за ръка, а сега наивните плащат си.

Хванах ги! х2