ТЕКСТ

Имала мама, гледала
едничък сина Иванчо./2
Расна Иванчо, порасна
на осемнайсет години.
Расна Иванчо, порасна
ерген за женене.

Че го е мама сгодила,
сгодила пръстен менила.
За Рада, за бяла Рада,
за Рада долукрайчанка.
От там го мама посгоди,
където ходи и плаче,
че я Иванчо загледа
и и милно продума.

Жалба ли имаш на сърце,
или си Рада ни рачиш? /2
Иванчо, синко Иванчо,
кат нямаш нийде никого,
каква ми сватба ще вдигнеш,
кой ще ни сайдиса?