ТЕКСТ

Телата ни са разделени от стъклена преграда от лъжи,
душите ни са наранени, един за друг ли бяхме двама аз и ти?
И дали искахме любовта?
Колко тъжно е това, чуждата постеля,
ти наказа любовта.
Вечно стълена стена двамата разделя.

Припев:
Моите ръце към тебе да протягам,
моето сърце към тебе пак да бяга.
Никога помни не ще да бъдем двама,
в този свят, тъжен свят, стъклен свят.
Oсъдени аз и ти.
В стъклен свят от лъжи.

Телата ни така обрече, да се жадуват те завинаги,
да се окосват няма вече, стъклена стена ги спира.
От лъжи и боли щом рани любовта.
Вечно стълена стена двамата разделя.

Припев:

Колко тъжно е това, чуждата постеля,
ти наказа любовта.
Вечно стъклена стена двамата разделя.

Припев: (x2)

В стъклен свят от лъжи.
Oсъдени аз и ти.