ТЕКСТ

Мои поля и мои гори, окънапни сутрин в тънки мъгли,
слънце огрява златна роса, с дъх от балкана рози шептят.
Слънце огрява златна роса, с дъх от балкана рози шептят,
тук през земята ни минава светът.

Припев:
Вече зная тук е рая, тука има мъжка сила,
тука майка е родила своя син и щерка мила.(х2)
Вече зная тук е рая, българка ще си остана.

Моя земя толкоз добра на хляб и вино и бяло венчило,
на тоз кръстопът се среща стветът и пак потегля, потегля на път.
С хляб и с вино, и с бяло венчило, на тоз крастопът се среща светът
и пак потегля, потегля на път.

Припев:

Българка ще си остана.