ТЕКСТ

Остана Станка сираче, без майка, Станка, без баща,(x2)
с нейните, родните, девет мили братчета.(x2)

Расна ми Станка, порасна голяма мома станала,(x2)
на снахи, на братя, Станка мома да шета.(x2)

Станкини девет братчета скришом са Станка годили
и си на Станка говорят, сестрице Станке, хубава.
Отключи сандъци, сложи бяла премяна,
че сме те сестрице снощи вечер годили.

През девет села в десето, пред десет гори зелени
Момче е много богато, ала е глухо и нямо.
Че викна, заплака, Станка мома хубава,
че я е без късмет клета майка родила.

През девет села в десето, през десет гори зелени,
момче е много богато, ала е глухо и нямо.
Че викна, заплака, Станка мома хубава,
че я е без късмет клета майка родила.

Ивано мъри Иванке, Иванке, първо венчило,
нали ти любе заръчах, заръчах още поръчах.

Кога от нива са връщам, да излезеш, да ма посрещнеш,
да види мало и голямо, да види, да ми завиди.

Да кажат любе хората: “Блазе на този Димитър,
много си ерген походи, ала взе булче хубаво.”