ТЕКСТ

Падна вече на земята чашата с лъжи.
Разпиляха се стаклата в нашите души.
Гледаш ме, тъй очуден не разбираш нищо ти,
а сега тръгвай вече ясно е нали.

Припев:
Злато и лъжи вечно трупаш ти
моите безсънни нощи само не броиш.
Колко ли жени разплакал си кажи?
Морето от сълзи не можеш ти да прекосиш.

Но ще дойде ден, когато знай ще плащаш ти.
Обич пропиляно злато, няма кой да ти дари.
Любовта не се купува, изгубиш ли я тъй боли,
а сега тръгвай вече ясно е нали.

Припев: (x2)