ТЕКСТ

Носиш само грешки, малко дрешки…,
носиш само грешки, малко дрешки…
Първа стъпка поглед, втора пръсти
и към трета устни, после вдигаш го.
Колко забранено и извратено
е моето лудо подсъзнание.
Носиш само грешки, малко дрешки,
караш ме да мисля, как ли си без тях?
Носиш само грешки, малко дрешки,
ходят ти свалени, махай ги веднага!
Минем ли вратата на стената
или на земята, ти си избери.
Колко забранено и извратено
е моето лудо подсъзнание.