ТЕКСТ

Питаш ли ме, искам ли те? Искам те до изпепеляване.
Александра!(x4)

Щом ме видят някъде хората мислят си, по-добре съм от всякога,
аз добре се преструвам, че жива съм, а така се разкъсвам, че с тебе съм.
Не помага дори алкохола с мен, тази болка на буца е вътре в мен,
как можах да ти дам да ме смачкаш, как можах като пълна глупачка?

Един път ако тебе те ранят и втори пак ще те унижат,
един път ако ти кажа “не”, да можех, но не мога, не.

Припев:
Да беше питал дали го искам, да влизаш в живота ми,
да беше питал като излизаш поне да знам защо боли.
А днес ранена съм, пристрастена към теб и ти виновен си,
дори лошо придружена ранявай ме, но да си ти. (Да си ти.)

Мъж ударил веднъж с ръка жена, е убил веднага в себе си мъжа,
ти си 100 пъти същият, казвам си, а защо в ръцете възкръсвам ти?
Любовта ти е нож с остриета две, но макар че си лош, притежаваш ме,
как можах да ти дам да ме смачкаш, как можах като пълна глупачка?

Припев:

Александра!(x2)

Не съм те питал, но пак връхлитам, завръщам се в живота ти,
не си ранена, а пристрастена, осъдена да ме обичаш ти.

Припев: